{GOOGLENEWHOR}


Страници: [1] 2   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Стихове любими,вечни,незабравими!  (Прочетена 105727 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Отнесена от вихъра,простете!
Глобален Модератор
power user
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 3865


Поканени потребители: 0

Профил
« -: Септември 19, 2010, 13:45:37 »
Раздели ТемаНагоре

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО-Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш 
На сбогуване

Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене, ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ми ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...

...Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света!

Неделя

Днес аз няма да дойда на свиждане.
Зад прозореца с бледо перде
ти не чакай сама и угрижена -
няма кой да ме доведе.
Имам много другари. Но где ли са?
А и всеки си има жена.
И защо да им вземам неделята?
Като нашта, и тя е една.
Те са също угрижени хорица.
Свои болки си имат и те.
Ти не чакай сама на прозореца -
няма кой да ме доведе!
Отвори само мълком стъклата му,
посрешни листопада златист.
Аз ще дойда при теб на крилата му.
Аз ще дойда с последния лист.

Другар
Надежда Захариева

Не искам да ти бъда божество,
че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.
И най-голямата любов, прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя, и без да искаш ти,
в удобния затвор на всяка къща.
Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.
Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма.
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само.

Любов
Веселин Ханчев

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"
  
ПРОЩАЛНО
На жена ми


Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и щеси отида.
       

Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"
    

ЛЕКА НОЩ - Пърси Шели

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Довечера ще публикувам още стихове!
« Последна редакция: Септември 19, 2010, 13:55:55 от Не съм ... » Активен

Моят син е жив благодарение на ТАЗИ болница,ТЕЗИ лекари и ТАЗИ  реанимация!Моля,подкрепете ни дори и само с харесване на страницата.Утре не се знае дали няма да спасят и вашето дете там!Нека държавата плаща поне за лечението на  децата ни.Те са нашето бъдеще!Нека сме задружни поне в това отношение!

http://www.facebook.com/pages/%D0%94%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/215549755125891
Отнесена от вихъра,простете!
Глобален Модератор
power user
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 3865


Поканени потребители: 0

Профил
« Отговор #1 -: Септември 19, 2010, 15:55:21 »
Раздели ТемаНагоре

Приказка

Заспиваш ли? Май, че те събудих!
Прости ми, че дойдох при теб сега!
 Душата ми се стяга до полуда в прегръдките на на моята тъга!
Самичка съм, а тъй ми се говори! Устата ми залепна да мълча!
Не ме пъди! Ще си отида скоро! Аз дойдох тук с на бурята плача...
ще седна до главата ти ей тука и ще ти разкажа приказка една,
 в която е положил зла поука, един мъдрец от стари времена:
"Един разбойник цял живот се скитал и нивга не се връщал у дома.
 Вместо сърце под ризата си носел той кървава кама.
 Предварвал той замръкнали кервани и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал. Човекът като дяволът бил лош.
 Ала веднъж той от умора под слънцето на кръстопът заспал.
 Подритвали го бързащите хора и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче лицето му покрило със листо.
Заплакал той, за първи път в живота - обичан, заплакал той разбойникът, защо?
 Какво стоплило туй сърце кораво, нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава сълзи от кървав поглед да текат!
 Една ръка по-топла от огнище на главореза дала онова, което той не би спечелил с нищо: ни с обир, ни с рязана глава!

Но ти заспа!...А ми е тъй студено!
 Туй приказно момиче где е то?
 То стоплило разбойникът, а ти мен никога не стопли тъй
! Защо!
Сине, майка ти днес си отива-Недялко Йорданов

Ти разбираш ли, а ? Не, не бива.
Не, не бива да знаеш, че вече
тя ще бъде далече, далече
и че никога, никога няма
ти да кажеш на някого " мама" .
Ето тръгва с куфар в ръката.
Дай ръка да отворим вратата
и да видим как чужда, нетрайна
тя си тръгва към своята тайна.
Ти не и се сърди. И аз няма.
Все пак ние мъже сме с теб двама.
Не, ти всъщност си малко юначе,
а пък татко ти нещо май плаче.
Не, не плаче, той просто се взира-
това целият свят го разбира.
Ти си вече голям, ти си батко,
няма сам да си ти - имаш татко.
Няма сам да съм аз - имам тебе.
Ще живея отново чрез тебе
и все някак ще бъдем щастливи.
Ето виж тези лодки красиви
как играят немирно в морето.
Ето Мечо... Кубчета ето...
И не казвай, не казвай, не бива,
че е лоша, защото отива
толкоз чужда и толкоз нетрайна
към ненужната своя тайна.
Само стискай юмручета здраво.
Усмихни ми се. Хайде. Браво.
Все пак ние мъже сме с теб двама,
ще ти бъда и татко, и мама,
и ще ми бъдеш другарче... и всичко.
Хайде, мое юначе мъничко,
своя татко хвани за ръката
да затворим след нея вратата !
''Писмо до татко''

Здравей татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша,че съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила.Мисля ви много!
И знам,че ви липсвам-това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби,за Бога!
човек в слабостта си най-често греши.......
Така ти ме учеше някога татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг!
Тогава ми казваше-''Горе главата!
Стъпчи изкушение,болка и страх!''
Ти стискаше ласкаво -силно ръката ми
и аз се преборвах набързо с тях.
Пораснах щастлива при тебе и мама.
Разбрах що е вярност,любов и уют.......
Готова съм вече!И никога няма,
да ме изплаши човешкия студ!
Така е при мен.............Пиши вие как сте?
Намери ли евтини,сухи дърва?
Мама-лекарствата редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари.Да си имате.
Не ми сърди и не питай защо.
Студено е вече навън.Иде зимата.........
Купи си обувки-на мама палто!
Целувам те силно и моля те татко,
не се притеснявай!Аз съм добре.
Ще си дойда по Коледа,макар и за кратко.
Обичам те!
Твое голямо дете
Финдли-Робърт Бърнс

Кой тропа втози късен час
Аз тропам - каза Финдли
Върви с всички спят у нас
Не свички - каза Финдли

Незная как си се решил
Реших се - каза Финдли
Ти май си нещо наумил
Май нещо - каза Финдли

При тебе, ако дойда вън
Ела де - каза Финдли
Нощта ще минеме без сън
Ще минем - каза Финдли

При мен да дойдеш, току виж
Да дойда - каза Финдли
До утре ти ще престоиш
До утре - каза Финдли

Ще ти отворя, ала чуй
Отваряй - каза Финдли
Ни дума никому за туй
Ни дума - каза Финдли


               НА МАМА
През изминалите години пораснах,мамо.
Вече остарявам.
Да обичам хората и непознати и познати
от теб се учих.
Не знам дали успявам.
Прегърнала съм есенни цветя
До гроба ти ще коленича.
Да знаеш мамо малката ти дъщеря
за теб тъгува.
Много те обичам!
С цвете,чаша вино и погача
помен ще направя
тихичко за теб ще си поплача
няма никога да те забравя.
Човешката душа е сложна-
побира лоши и добри неща.
За моята оказа се невъзможна
забравата на майка и баща.
И ако има някъде отвъдно
аз зная-с татко чакате ме там.
Когато тук ми стане много трудно
при вас ще дойда-ПЪТЯ СИ ГО ЗНАМ..........
Сестричка (песен)
Д.Дамянов
Недей ме пита имам ли сестричка,
къде била е вчера,где е днес,
че щях да имам както имат всички,
но малкото дете се разболя.
Умираше,отиваше си вече!
А беше рано,беше призори.
Умираше!-а татко тихо рече
Градът далече, нямаме пари.
Не беше малко,нито бе голяма
Не бе познала селската река.
Тя знаеше да казва само "мама",
на всяко нещо казваше така.
Със тази дума тя зовеше всички,
и мен, и татко, всички по света.
Преди да склони сините очички
със мама назова  дори смъртта.
Недей ме пита имам ли сестричка,
къде била е вчера,где е днес,
че щях да имам както имат всички,
но малкото дете се разболя!

       НА МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ

Борба бе моята любов ,борба бе!!!!!!!
Най-тежката борба на съвеста......
Защото нямах право да те имам,
но имам те и радва ме това....
 
Забравих скрупулите си житейски.
За мене важен беше само ти.
И гмурках се и плавах неусетно
на щастието в бистрите води....

Какво не бих направила за тебе?
Ти с толкоз много нежност ме дари
с усмивки и нестихващи копнежи.....
Направи пълни всички мои дни.

Защото всяко нещо силно и голямо,
оставя някаква следа.....
Една следа ,покрита в безкрая
с звезден  прах и лунна светлина.

Приятели ще си останем ние с тебе.
Това за нас е най-добре.
Защото любовта и да умира,
приятелството няма да умре

Активен

Моят син е жив благодарение на ТАЗИ болница,ТЕЗИ лекари и ТАЗИ  реанимация!Моля,подкрепете ни дори и само с харесване на страницата.Утре не се знае дали няма да спасят и вашето дете там!Нека държавата плаща поне за лечението на  децата ни.Те са нашето бъдеще!Нека сме задружни поне в това отношение!

http://www.facebook.com/pages/%D0%94%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/215549755125891
Отнесена от вихъра,простете!
Глобален Модератор
power user
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 3865


Поканени потребители: 0

Профил
« Отговор #2 -: Септември 21, 2010, 08:36:19 »
Раздели ТемаНагоре

 Желая ти време
Не ти желая всички дарове,
желая ти време да се радваш , да се смееш,
използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
време не само за теб , но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
а време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време , което просто да убиваш,
иска ми се да ти остане в излишък
като време за удивление и вяра
вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
и време да пораснеш и узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш,
да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
да приемеш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да ЖИВЕЕШ!
Разговор с моя син на 18-тия му рожден ден

Седни по-близо и не крий от мен
цигарата си с пръстите несръчни

Ти ставаш вече мъж от този ден
и моят път от твоя се отлъчва.

Знам, чакаш радост да ти подаря,
та леки да са първите ти крачки.

Не ще мi кажеш днес „благодаря”.
Подаръкът сега не е играчка.

С какво да те зарадвам, сине мой?

И днес денят е труден като вчера.
Все още има в песните ни вой.

Все още във живота има черно.
Сирени още вият и смъртта
след самолетните ята се влачи.

Все още има гладни по света
и някъде сираци още плачат.

По пътищата злобата седи
и завистта във локвите се стича.

Разкаляната алчност още бди.
Пази се, сине, дяволски привлича.

Охолството ограбва мъдростта
и с подлости убива добрината.

Отровена, загива верността
към хората, създали топлината.

Не в пътя лек ще срещнеш радостта,
а в пътища, които сам изграждаш.

Знам, скъпа е на всеки младостта,
но щастието в болката се ражда.

Аз пътищата си преминах пеш –
все срещу ветровете, без да мигна.

Съдбата ми крещеше: „Ще се спреш”.
Помогнаха ми хората да стигна.

Недей гази в калта за „много хляб”.
Човек и с малък къшей се наяжда.

Недей да коленичиш като слаб
пред всяка локва в страшната си жажда.

Ще бъдеш, синко, истински щастлив,
когато спреш, задъхан от умора.

И бързай, вечно няма да си жив.
Животът се живее между хора.

Стани човек от огън и от плът.
Не стой, където въздухът те души.

От стъпките в неравния си път
сам ехото да можеш да послушаш.

До плач да стигнат мъжките очи,
дори сърцето младо да изстине,

върви така, че диря да личи,
по дирите ти други да преминат
НА  МОЯТА  УЧИТЕЛКА

                КАКВО   Е   ВРЕМЕТО   ОТМИНАЛО,
                БЕЗ СПОМЕНИ  КРАСИВИ И ДОБРИ?!
                И  ДУМИТЕ  ВИ  ИСКРЕНИ, В ГОДИНИТЕ,
                ОСТАВИЛИ В СЪРЦАТА НИ СЛЕДИ...

                ПРИВЕЧЕР, УЧИТЕЛКО   ЛЮБИМА,
                ПОЗДРАВ ИСКРЕН ПРИЕМИ ОТ МЕН!
                ОТМИНАХА НА БЯГ  ГОДИНИТЕ,
                НО ПАК СЕ СРЕЩАМЕ В МАЙСКИЯ ДЕН...
   
                ОЧИ ДА СРЕЩНА,  РАЗВЪЛНУВАНИ,
                МАКАР   БЕЗ   ТЕБЕШИР   В   РЪКА...
                МИГОВЕ ЩАСТЛИВИ, НЕПЛАНУВАНИ,
                ПОДНАСЯМ С ИЗНЕНАДА, ЕЙ ТАКА.

               СЛЕД  ВРЕМЕ  И  РОЗИТЕ КРАСИВИ,
               ЩЕ  ВРЪЩАТ  СПОМЕН НАЙ-БЛАЖЕН...
               ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, УЧИТЕЛКО ЛЮБИМА,
                С ДЪЛБОК ПОКЛОН ОТ ВСИЧКИ И ОТ МЕН!
Недялко Йорданов
Когато си беден , когато си слаб
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари-
недей се отчайва, недей се навежда
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека всепак побеждава доброто

Какво е охолство , какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига
кажи си на ум кротко думата стига
и вярвай че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Недялко Йорданов

КРАСИМИР И ВЛАДИМИР

Днес, като се връщам в къщи.
гледам - татко ми се мръщи.
Все стои на телефона,
както си е тъй с балтона.

Явно, нещо тука става -
нужно е да се внимава.

Баба ми със очилата
чака нещо на вратата,
а пък майка ми я няма.
Конспирация голяма!

Аз нали съм ученик
(при това голям умник)-
тъй другарката разправя,
значи знам какво да правя.

-Татко,виж,за таз луличка
ми поставиха пчеличка!

Нито капчица внимание
за голямото старание.

Явно,нещо тука става-
нужно е да се внимава.

-  Краси, вече не се траеш,
бягай вънка да играеш!

Баба да ме пусне вън?
Май че всичко е насън
както предната година:
карах лунната машина
и внезапно — скок-подскок -
паднах в кратера дълбок,
но излязох пак, защото
се събудих във леглото.

Ще изляза да играя,
щом не мога да се трая,
няма шала да си взема
и ще хвана лесно хрема —
страшна хремата ще бъде,
че да видим как се пъди.

Тъкмо да изляза вън,
телефонът казва:
"Дрън!"
Татко бързо се обажда:
— Хайде, още ли ще ражда!
Как? Роди! Момче! Голямо!
Четири и триста само!

скочи татко до тавана,
сякаш кой знай какво стана.
Баба ми пък ме целуна
и ми подари бастуна.

—  Имаш братче! Ти си батко! —
вика баба, скача татко.

Вече батко съм. Прекрасно!
Всичко значи ми е ясно —
бебе е родила мама.
Конспирация голяма.
Днес е хубав ден, защото
татко легна с мен в леглото.
Той ми даде обяснение
как се ражда поколение:
Първо щъркел си намираш —
щъркелски ако разбираш,
казваш му съвсем направо:
—  Искам бебе бяло, здраво!

После, щом добре се мръкне,
тайно щъркелът ще хвръкне —
през море и половина
се намирал магазина,
в който бебета раздават,
без дори да ги продават.

Е добре, защо тогава
майка ми се разболява,
а пък татко се обажда
бебето дали се ражда?

Бебето пристигна вече,
малко като буболече.
Май че този глупав щъркел
със поръчката е сбъркал —
татко казал да е бяло,
а пък то червено цяло.

Скача татко, вика баба,
гледам — мама пак е слаба.

Бебето си спи, не плаче.
Бебешките продавачи,
въпреки че пипат с човки,
ги изпращат в опаковки.
Само че хартия пак
като в нашия Детмаг
нямали,
затуй решили
и със плат са го увили.

Владко бебето се казва.
Аз го питам как се казва —
то се мръщи като татко
и не казва, че е Владко.

— Краси, вече не се траеш,
бягай вънка да играеш —
бебето ще се разплаче.

Охо! Пак ме пъдят значи!
Значи, щом си имат бебе,
аз съм вече непотребен:
нищо, че ще хвана хрема,
че ще ме боли корема,
че навън е много влажно —
само бебето е важно.
Пратиха ни вече бебе —
нужда нямаме от тебе!

Нищо! Нека! Щом се мръкне,
някой щъркел ще прехвръкне,
аз (със кашлица и хрема)
тайно бебето ще взема
и на щъркела ще кажа:
- Тръгвай през града, през плажа,
през море и половина —
връщай го във магазина!

Ще го върне, но обаче
няма да си имам братче.
Всеки братче ще си има,
ще го вози цяла зима
със въжето на шейната
из града и махалата.
Май че бебето тогава
трябва в къщи да остава —
засега то само сучи —
нужно е да се научи
"батко Красимир" да казва
и към мене да показва.
Щом направи десет крачки,
ще му дам едни играчки,
дето съм ги скрил от вчера
във панера под миндера.
Те отдавна са ми купени
(нищо, че са малко счупени
и не ме задоволяват),
но за бебе още стават:
има топ от артилерия
и мотриса без батерия,
има конник без глава,
който скача при това,
има трактор без вериги,
има сто и осем книги
(баба всички е прочела),
има футболна фланела
и кола без колела,
и ракета без крила,
и един голям и бял
самолетосамосвал —
трябва пак да го запаля
да лети и да се сваля.

Него няма да го дам —
той е още за голям,
а пък Владко не разбира,
може да катастрофира.

Ще му дам и осем топчета,
само че той няма джобчета -
може да ги глътне в коша -
работата става лоша.

Нямам никакво търпение
да порасне като мене,

Красимир, и Владимир!

Красимир е командир.
Владимир пък е тромбач —
първи мой разузнавач.
Владимир надува тромбата,
Владимир е Митко Бомбата -
Красимир пък е Сергей:
—  Здрасти, Митко!
—  Ха, здравей!
- Хайде грабвай автомата,
тръгвай с мене в планината,
че във нея има триста
двайсет и един фашиста —
щом със теб се съюзим,
лесно ще ги победим.
 Ура! Тръгваме в атака!
Владко май че се наака...
Всички — мама, баба, татко -
скачат, викат:
— Браво, Владко!

Гледай значи колко лесно
казват: "Браво!"
Интересно!
Аз донесох им пчеличка
за най-трудната луличка
(права, без наклон наляво)—
никой не ми каза: "Браво!"

Аз не искам, но обаче
май че Красимир ще плаче.
Май че трябва да си ляга —
няма тук да се излага,
никой нищо да не знае,
ще си легне и това е.

Ни на мама, ни на татко —
само лека нощ на Владкo!
Активен

Моят син е жив благодарение на ТАЗИ болница,ТЕЗИ лекари и ТАЗИ  реанимация!Моля,подкрепете ни дори и само с харесване на страницата.Утре не се знае дали няма да спасят и вашето дете там!Нека държавата плаща поне за лечението на  децата ни.Те са нашето бъдеще!Нека сме задружни поне в това отношение!

http://www.facebook.com/pages/%D0%94%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/215549755125891
Отнесена от вихъра,простете!
Глобален Модератор
power user
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 3865


Поканени потребители: 0

Профил
« Отговор #3 -: Септември 21, 2010, 13:23:06 »
Раздели ТемаНагоре

 Антракт-Дамян Дамянов

Едно дете на улицата плаче.
Не знам защо, но страшно се дере.
Дали оплаква счупена играчка,
или не иска да се прибере?
А може би тъгува за другарче?
Или коремче го е свило пак?
И то си има жалбата, макар че
това е още жалба на хлапак.
Но все едно.Детето иска нещо,
от нещо страда малкото сърце.
Крещи едно страдание човешко
и ми протяга двете си ръце!
Крещи, човеко!Протестирай!Искай
играчки, ласки, думи и слънца!
И заради мен крещи с плача си искрен!
Ах, този свят би оглушал от писък,
ако до гроб оставахме деца!
Активен

Моят син е жив благодарение на ТАЗИ болница,ТЕЗИ лекари и ТАЗИ  реанимация!Моля,подкрепете ни дори и само с харесване на страницата.Утре не се знае дали няма да спасят и вашето дете там!Нека държавата плаща поне за лечението на  децата ни.Те са нашето бъдеще!Нека сме задружни поне в това отношение!

http://www.facebook.com/pages/%D0%94%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/215549755125891
aseto75
new user
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 177


Поканени потребители: 0

Профил
« Отговор #4 -: Септември 27, 2010, 14:28:24 »
Раздели ТемаНагоре

Два мои любими стиха от Пърси Биш Шели-английски поет-романтик

ЛЕКА НОЩ

Ти лека нощ ми каза, мила,
но лека ли ще ноща?
Щом двама ни е разделила
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на ноща
ти с лека нощ не ме изпращай,
защото ще тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те лека нощ не си желаят,
но винаги е лека тя!

ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА

Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
в сладостно дихание се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат -
защо не нашите души.

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гали и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна,
до океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целунеш ти?

Активен

ще отсъствам около месец през лятото!!Имайте търпение-ще отговоря на всички!
Infinity
new user
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 25

дива и щастлива

Поканени потребители: 0

Профил
« Отговор #5 -: Септември 29, 2010, 21:21:53 »
Раздели ТемаНагоре

Кратичко, но любимо...



"-Колко струва щастието,старче?
-Безсънни нощи,чедо,над детското креватче;
умение да се погребваш и пак да се родиш;
търпение,когато почти ще се взривиш;
..............................
На тебе думам,чедо,но ти на други разкажи
за истинското щастие,платено не с пари
-с любов и бурни нощи над детското креватче,
когато собствената ти душа,като кърмаче плаче! "

Активен

Пазя ред 12ч!
Изпращам и получавам като МПП!
Боклуци не купувам и не продавам!
Пощенските за сметка на купувача,ако не сме се разбрали друго!
BG40RZBB91554002450600
Отнесена от вихъра,простете!
Глобален Модератор
power user
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 3865


Поканени потребители: 0

Профил
« Отговор #6 -: Септември 30, 2010, 06:34:31 »
Раздели ТемаНагоре

След нас

Здравей, приятел! Как я караш?
И аз се радвам да те видя!
Та значи всичко супер, казваш?
Почти готов съм да завидя.

Какво? Синът ти във чужбина
и казваш, че добре се учи,
с медал завършил таз годуина?
Ех, браво! Нека да сполучи!

Да, чух за дъщеря ти, друже.
Видях я даже вчера в джипа.
Късмет голям не и е нужен,
живота си добре го пипа.

Е, малко в локвата ме пръсна,
като форсираше колата,
то знаеш беше киша мръсна,
ала такива са децата.

За моите ли да разкажа?
О, няма нищо интересно.
Работят, учат, как да кажа...
На тях не им е толкоз лесно.

Ти знаеш моите хлапета
си бяха малко калпазани.
Макар да са добри момчета,
ми носят грижи не от лани.

Да, вярно е, не са божи овчици
и неразумнички са твърде,
но те са моите дечица,
не мога да им се разсърдя.

Сега прощавай, бързам, братко,
че чакат моите бандити.
Ще пийнем бира, после сладко
ще си побъбрим за жените.

А ти къде така с торбата
си тръгнал в този студ човече?
Аха, консерви за децата...
И стой от локвите далече!
Детски кът


Днеска станах много рано,
че ми беше обещано
с татко двамата да ходим
в Детски кът да се разходим.

Въртележки и колички,
аз обиколих ги всички.
Люлки всякакви, пързалки,
лодки в езерцата малки,
с кончетата в кръг препусках,
и на водно колело ме пускат.
Скутер карам като хала,
нямам никаква омала,
на пързалката висока
се изкачвам с пет, шест скока.
И не се страхувам вече -
влакче вози ме далече,
сам пътувам - трака-трака,
слушам песента на влака.

Ех, защо не дава мама
тъй по мъжки с татко двама
всеки ден да сме комбина,
вместо детската градина.
Приказка


Живеел във царство далечно един
млад, надарен и добър господин.
За други живеел той всеки свой ден
и хляба делил "Три за теб, две за мен".

Веднъж на разходка със коня бил той.
Застигнат бил от дъждовен порой.
Под клони вековни намерил закрила
от ураган разфучал се във своята сила.

Воят отминал, човекът излязъл,
отново във свойта посока навлязъл.
Дъгата дъждовна му радва очите,
дъхът на озон му изпълва гърдите.

Но там край реката, разлята в море,
той чул един глас - за помощ зове.
От коня си скочил, въжето свалил,
удавник в последна минута спасил.

Постъпил тъй както винаги пак -
бохчата извадил пред тоя селяк
и хляба отново така разделил,
над този удавник той се смилил.

Сега онзи казал: Ах! Ти си тъй лош!
Не виждаш ли? Аз съм един беден Гаврош.
Как можеш към хляба си ти да посягаш?
Аз съм удавник. На мен се полага.

Човекът се смаял от тия слова.
Прибрал си празната своя бохча.
Обратно той към дома си поел,
в сърцето широко обидата взел.

Отминало време и ето че пак
объркал конците тоя юнак -
добрата постъпка друг не разбрал,
нарекъл го "лош човек, злобен, нахал".

Години изтекли, коси побелели,
тъга и обида в очите му спрели.
Човекът не вярвал във своята правда,
и нищо съня му не идва да радва.

Тогава в гората намерил врабче
със счупено малко нежно крилце
и там в самотата на своята хижа
към малкото птиче положил той грижа.

След време врабчето отлита далече,
но старецът знае със сигурност вече,
че има там нейде високо в небето
една любов искрена - таз на врабчето.
Активен

Моят син е жив благодарение на ТАЗИ болница,ТЕЗИ лекари и ТАЗИ  реанимация!Моля,подкрепете ни дори и само с харесване на страницата.Утре не се знае дали няма да спасят и вашето дете там!Нека държавата плаща поне за лечението на  децата ни.Те са нашето бъдеще!Нека сме задружни поне в това отношение!

http://www.facebook.com/pages/%D0%94%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/215549755125891
Мама Ели
Форумлийка
new user
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 302


Мама на две красавици

Поканени потребители: 0

Профил
« Отговор #7 -: Октомври 02, 2010, 22:45:40 »
Раздели ТемаНагоре

Дано ме разбереш
Евтим Евтимов

Когато съм ти казвал аз:
- Иди си!,
защо не си дочула ти:
- Ела!,
да бъдеш винаги при мойта мисъл?
Когато някъде с усмивка зла
пред тебе викал съм на глас:
- Раздяла!,
защо не си дочула:
- Остани!,
за тази наша среща закъсняла...
Когато през тревожни,
късни дни
наяве всичко свято съм отричал,
защо не си дочувала едно:
че повече от вчера те обичам?
Дано ме разбереш,
дано,
дано...



Говори, говори, говори! -
аз притварям очи и те слушам:
Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша. . .
Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
Там ли, дато свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!

Елисавета Багряна


ОРИС

Вместо трите приказни ористници
тази нощ при тебе идвам аз...
Твоите очи ме гледат слисани ,
ти не разпознаваш моя глас..
ни ръцете ми от ветрове изстинали,
ни кръвта ми , дето в теб шупти..
Нищо ..аз съм твойто глухо минало,
мойто светло бъдеще си ти....
И заръките ми пламенни
тихо обсъди и запомни...

Нека името ти бъде каменно-
но камък да не бъдеш ти !

Нека весел и щастлив израстнеш ти !!!
Хубаво живота преживей !!!

Избери си свое умно щастие ...
само лесно щастие - недей !!!

Сам върви !!! И пеш върви !!!
Умора като мен не те слети !!!

Никога не се разделяй с хората !!!
Но свикни и сам да ходиш ти!!!

И стани такъв , какъвто искаш ти !!!
Мек в сърцето !!! Не в гръбнака мек !!!

Вместо трите приказни ористници ,
те орисах аз - БЪДИ ЧОВЕК !!!

Дамян Дамянов


СОНЕТ ЗА ЖИВОТА

След първата любов остава болката.
След втората - неизживяна младост.
След третата - това любов ли е?
Четвъртата е пищна като залез.

След първия приятел - вик и спазъм.
След втория - езикът е по-точен.
След третия приятел - виц, сарказъм,
четвъртият е реплика... и точка.

След първата ни вяра - просто нищо.
След втората - и нищото е нещо.
След третата сме вече на равнище,
четвъртата е празнично усещане.

След първата ни смърт - военна музика.
След втората - врата, ритник и пътни.
След третата сме малко нещо гузни,
от явното предимство на безсмъртните.

От първия живот не се оплакваме.
Вторият е малко нанагоре.
Третият е мъчното очакване
в четвъртия да бъдем хора.

Във първата война си новобранец.
Във втората - герой, или предател.
Третата война е просто рана.
Останалото е признателност.

Но винаги така е на война -
ще избереш едно от двете -
да те убива вечната вина,
или да възкръснеш в цвете.

Александър БУРМОВ
Ти и Аз
(Калина Чепандова)

Ти искаш да си с мен,
това е колабиране.
Аз искам да съм с теб,
това е манипулиране.
А всъщност
това е провокиране.

Ти търсиш в мен човека,
това е явление.
Аз търся в теб човека,
това е впечатление.
А всъщност
това е въображение.

Ти правиш с мене секс,
това е упражнение.
Аз правя с тебе секс,
това е постижение.
А всъщност
това е съвпадение.

Ти чакаш сън в топли завивки,
това е положение.
Аз чакам топлина в сънени завивки,
това е изкушение.
А всъщност
това е мъчение.



МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ

Недялко Йорданов

Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича - обича,
ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен -
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност.

Весела и узряла
тя към света наднича,
скрита във женското тяло
на моето мъжко момиче.
« Последна редакция: Октомври 02, 2010, 22:47:47 от Мама Ели » Активен

http://getprize.org/didis,точка плс
Група за размяна на точки http://www.facebook.com/groups/258747717468632/docs/
http://www.facebook.com/groups/234525466594992/
Деца май 2007 г
Мама Ели
Форумлийка
new user
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 302


Мама на две красавици

Поканени потребители: 0

Профил
« Отговор #8 -: Октомври 03, 2010, 13:15:04 »
Раздели ТемаНагоре

Георги Константинов

На този свят в житейската гълчава
най-много съм усещал близостта
на три неща, които изброявам:
Любимата, Приятеля, Смъртта.
Любимата - със име и без име,
Любимата със много имена,
зелена светлина, изгряла зиме,
среднощно слънце, утро със луна,
задъхан вик в мълчанието пусто,
бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън.
Приятелят - различен и еднакъв,
със свои грижи и със собствен глас,
но който в радостта ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз,
с когото двойно на света живея,
но без да бъда тъжно раздвоен,
с когото общо, под една идея
върви несъвършеният ни ден.
А пък Смъртта - за нея нямам думи,
тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
Да има Смърт! Но нека е такава -
да свърши с мен, но не и със света
и някой друг след мен да изброява:
Любимата, Приятеля, Смъртта.



Съвети към себе си - Станка Пенчева

Не се сравнявай със себеподобните;
утеха не търси в по-слабите;
не се любувай на перата си паунови.
Бъди от недоволство зла!
Бори се като Яков с боговете,
завиждай на Сафо,
сравнявай се със гении -
така че
от безсилие да плачеш.
Пиши неистово,
пиши във страшни мъки,
пиши като осъдена на смърт
или като сибила,
така пиши,
че кръв да ти тече от ноктите,
така пиши,
че листът да се овъгли.



"Опит за портрет" - Таня Тодорова

По малко работа. По малко обич.
По малко съвест. И по малко чест.
По малко от сърцето си заложих.
По малко опит за протест.
По малко гордост. Малко разкаяние.
По малко щедрост. И по малко влог.
По малко дружби. И от разстояние.
По малко стихове с неясен слог.
По малко за деца. И за родители.
По малко за съпруг. И за любов.
По малко се старах "за зрители".
Отложих много... И до гроб.



Лудият

Защо, вий, хора ме безпокоите?!
Махнете се ! Аз бързам, бързам, страшно съм зает !
Плета камшик от слънчеви лъчи, да шибам гневно този подъл свят!
Да вие той, а аз да се присмея, тъй както нявга той ми се присмя !
Ха-ха-ха-ха…
В живота е така, един скърби, а друг му се присмива.
Но идва смърт и казва кротко “млък” !
И аз умрях веднъж. То бе отдавна.
Във чашата ми сипаха отрова - не други, а приятели добри.
Аз паднах мъртъв, ням и вцепенен, а те над мен притворно заридаха.
Как исках аз да скоча изведнъж! Да им отхапя носовете!
Но ”не”- си рекох. Нека им седят, нека имат носове,
Ta да миришат - когато гния да се задушават !
Ха-ха-ха-ха-ха…
А знаете ли, где трупа ми скриха ? В Африка пустинна.
Но една хиена ме подуши и изрови.
Хиена беше моят благодетел.
Поиска тя бедрото ми да схруска,
но аз и дадох моето сърце – отровена от него тя умря.
Ха-ха-ха-ха…
Човекът е такъв, на добрината със зло отплаща…
А разправят, бил той земен корен на прекрасен цвят,
разцъфнал горе в небесата. Не вярвайте ! Измама е това !
Човекът сам е цвят, но коренът му в ада черен никне…
Това научих от един мъдрец, но той бе луд. Умря от глад горкият !
Да бе обрал света !
Ха-ха-ха-ха…
А знаете ли, на човешка реч какво е песента на пъдпъдъка ?
Тя означава “бягай от жени “ !
Жените тъй изсмукват нас мъжете, както моретата реките.
И ясно е защо ! Да ги погълнат !
А женското животно е красиво, красиво, по-коварно от отрова,
която в чаша златна устните ни мами.
Аз пих от теб измамлива любов и капчица от тебе по е сладка
от пълното с отровна жад море.
А виждали ли сте морето вие, когато ураганът го люлее
и сее в него като семе смърт.
А виждали ли сте ураган, като селяк със вила от светкавици в ръка ?
Ха-ха-ха-ха…
Узрее ли плодът и пада от дървото.
И ти Земя, узря ! Пропадай ! Сгромоли се !
Не паднеш ли – до утре ще те чакам !
Тогава сам ще те пробия до средата
и сам ще те натъпча със барут
и сам ще те подпаля -
да се пръснеш на прах във тези небеса !
Ха-ха-ха-ха…

Шандор Петьофи

Активен

http://getprize.org/didis,точка плс
Група за размяна на точки http://www.facebook.com/groups/258747717468632/docs/
http://www.facebook.com/groups/234525466594992/
Деца май 2007 г
ina123
new user
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 80

Поканени потребители: 0

Профил
« Отговор #9 -: Ноември 22, 2010, 22:40:01 »
Раздели ТемаНагоре

http://www.youtube.com/watch?v=Xs-ZjIkeMjM&feature=player_embedded#!

поздрав момичета, изчетох всичко на един дъх - на фона на тази песен...
ето още храна за душата
http://www.pozitivnoto.info/
Активен
slamcho_r
new user
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 197


Поканени потребители: 0

Профил
« Отговор #10 -: Януари 14, 2011, 08:32:12 »
Раздели ТемаНагоре

СТЪЛБАТА
Една безкрайна вита стълба...
Цял живот
катеря се стъпало след стъпало,
препъвам се,
подхлъзвам се
и падам...
И впила нокти в Твоята ръка,
със сетни сили
се измъквам от калта
и пак нагоре и нагоре продължавам,
решена твърдо
да достигна до целта...
Това упорство в мене ли видя
и ми повярва,
та ръката Си подаваш
да се изправя
и напред да продължа?
О, Боже, Моля Те,
не спирай в мен да вярваш!...
 

Румяна Илиева





Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!



автор:Дъглас Малок

Активен

Коректна и добронамерена съм, очаквам същото и от отсрещната страна.
При интерес към моя обява , след запис и сериозни намерения очаквам ЛС и адрес,давам предимство на първият, който го направи.
 Описвам подробно размери и състояние.
 Поставям оценки,правете го и вие.
Поли
Мис БГ Домакиня 2011
power user
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 2098


Поканени потребители: 32

Профил
« Отговор #11 -: Февруари 27, 2011, 10:08:54 »
Раздели ТемаНагоре

Мамо, защо плачеш? - попитало майка си едно малко момче. - Защото съм жена? - отговорила му тя. Не разбирам - казало детето. Майка му го прегърнала - Никога няма да разбереш. Малкото момче попитало баща си: - Защо мама плаче сякаш без причина? - Всички жени плачат без причина - отвърнал бащата. Момчето пораснало и станало мъж, но все още се чудело защо плачат жените. Затова попитал Господ: - Господи, защо жените плачат толкова лесно? Господ отговорил: - Когато създавах жената, я направих специална. Направих раменете и достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох и вътрешна сила да издържа раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата и. Дадох и твърдост, която и позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без да се оплаква. Дадох и чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето и я е наранило много. Дадох и сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му. Дадох и мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но по някога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо. И на края и дадох сълза, под която да се приюти. Това е нейното уникално право, за да го използва, когато има нужда. Виждаш ли, сине - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които носи, не е във фигурата която има или в начина, по който сресва косите си. Красотата на жената е в нейните очи, които са пътя към сърцето и - мястото където любовта обитава.
Активен

Пращам и получавам като МалъкПощенскиПакет(препоръчан)
С предимство са записалите се за две и повече обяви и дали адрес на лични.Не гоня на лични за адрес,заинтересованите пишат на лични!
Не приемам с наложен платеж!
ivka1986
new user
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 148


Поканени потребители: 0

Профил
« Отговор #12 -: Март 12, 2011, 14:09:50 »
Раздели ТемаНагоре

Ето нещо,което сама сътворих:



*Последна среща*


Умирам със сълзи в очите,но не
затуй,че се страхувам от смъртта.
А само и единствено заради тебе,
затуй,че ме остави,ти,сама.

Топя се като сняг от слънце,
угасвам като падаща звезда,но
ето,че за тебе непрестанно мисля,
умирайки със името ти на уста!!!
Активен
staneva
• Добрите думи може да са кратки и лесни за казване, но ехото им е наистина безкрайно,
new user
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 191


Поканени потребители: 0

Профил
« Отговор #13 -: Април 15, 2011, 19:17:33 »
Раздели ТемаНагоре

Това ми е любимо


Денонощие

На разсъмване щом разпозная,
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че,не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден вероломна,
тя,където отида ме дебне,
и каквото направя напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта надвиснала
всяка  болка в сън да обсеби,
аз не спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе
                                               Блага Димитрова
Активен

zorniza
power user
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 957


Слабите обичат реда-силните владеят хаоса

Поканени потребители: 0

Профил
« Отговор #14 -: Април 15, 2011, 22:51:00 »
Раздели ТемаНагоре

Нещо ,което ми е любимо......




Вълните на морето са жени
избягали от къщните окови !!!
Ела една вълна сама стани
сестра на вятъра бъди отново !
Ела ,
сред най-дълбокото иди
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш !
Страхливият ще седне на брега ,
ще шепне колко много ти е верен !
Безсилният ще плаче от тъга ,
а истинският сам ще те намери !
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се обръщай нито спирай!
Вълната е вълна насред море,
а тръгне ли към плиткото умира !!!
Активен

Нека Коледа и Нова година влязат в дома ви
с надежда, вяра и любов !!
С цялата си душа ви желая
Весели празници
в един осмислен живот !



анимационные картинки - Новый год


Страници: [1] 2   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на: