България през 2018 година :)

[Админ]

И така, представете си 2018 г. Обикновено софийско жилище.

— Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.

— Така ли? Коя книга?

— Ами, на тоя… Вазов. „Под игото“.

— Че защо ще я купуваш? Имаме я.

— Супер! В кой файл е?

— Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.

— Пфу! Та тя е на хартия!

— И какво от това? На твоята възраст четох от нея.

— На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!

— Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…

— Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!

— Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?

— Да смъкна безплатно книга?!

— Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.

— Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?

— Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?

— На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?

— А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.

— Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?

— Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…

— Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.

— Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…

— Платих я. Thanks.

— Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.

— Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.

Екранът пъстрееше от мигащи обяви: „Дърводелски услуги — Марко и син“. „Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!“. „Рекламна служба «Метоха» — моментална известност навсякъде!“. „Кредити изгодно, ниски лихви“. „RADA-LESSONS.COM — всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!“…

— А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?

— Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.

— Това пък от кой зор?!

— Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща — как я виждаш тая…

— Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?

— Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.

— Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…

— Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…

… След 2 часа:

— Уфф. Привърших я най-сетне.

— Какво? За два часа си изчел „Под игото“?

— Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.

— Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?

— Кой?!

— Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…

— Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…

— Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!

— Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…

[zorniza]

ЕЕЕ жалко е наистина !!!!
Всяко подобно нещо ме изпълва с огромна носталгия по моето детство във все още близкото минало----
Тогава бяхме по-щастливи----------------

[rainkissed_girl]

 
Няма начин това да стане в България скоро.

[rusamapaumna]

е просто е уникално!!незнам откьде си го извадил,ма...що се дьрпате бе зори?едно време айзьк айзимов сьщо е пишел научна фантаСтика,която е била фантастика само за времето си...ще свикваме с мисьлта че времето тече напред,а не назад,наистина-накьдето сме трьгнали рано или кьсно ще стигнеме,но лошото е че процесите са необратими,ако се бориме с нещо най-много да забавиме хода на развитието,нищо повечемислите ли че човешкия разум ще спре да изобретява,че всичко ще е в негова полза,че с действията си умишлени или не не причинява щети на земята като глобално понятие,или че ефекта на цивилизацията ни ще остане само в рамките на планетата ни?тц...колкото и да го отказват вьзприятията ни-вьрвим кьм собствения си апокалипсис иначе като натура сьм оптимист,но специално тази тема би трябвало да се разглежда през призмата на науката,а не на вображението или желанията ни

[emi_9eni]

Парадоксът на нашето време е,че имаме високи сгради,но ниска търпимост,широки магистрали,но тесни възгледи.Харчим повече,но имаме по-малко,купуваме повече,но се радваме на по-малко.Имаме по-големи къщи и по-малки семейства,повече удобства,но по-малко време.Имаме повече образование,но по-малко разум,повече знания,но по-лоша преценка,имаме повече експерти,но и повече проблеми,повече медицина,но и по-малко здраве.
Пием твърде много,пушим твърде много,харчим твърде безотговорно,смеем се твърде малко,шофираме твърде бързо,ядосваме се твърде лесно,лягаме си твърде късно,събуждаме се твърде изморени,четем твърде малко,гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си,но намалихме ценностите си.Говорим твърде много,обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме,но не знаем как да живеем.Добавихме години към човешкия живот,но не добавихме живот към годините.Отидохме на луната и се върнахме,но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия си съсед.Покорихме космическите ширини,но не и душевните.Правим по-големи неща,но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха,но не и душата.Подчинихме атома,но не и предразсъдъците си.Пишем повече,но научаваме по-малко.Планираме повече,но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме,но не и да чакаме.Правим нови компютри,които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било,но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,големите мъже и дребните души,лесните печалби и трудните връзки.Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи,по-красиви къщи и разбити домове.Времето на кратките пътувания,еднократните памперси и еднократния морал,връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата,които правят всичко-възбуждат ни,успокояват ни,убиват ни.Време,в което има много на витрината,но малко в склада.Време,когато технологията позволява това писмо да стигне до вас,но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".
Запомнете,отделете повече време на тези,които обичате,защото те не са с вас завинаги.Запомнете,кажете блага дума на този,който ви гледа отдолу нагоре с възхищение,защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.Запомнете и и горещо прегърнете човека до себе си,защото това е единственото съкровище,което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте "обичам те" на любимите си,но най-вече наистина го мислете.Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина,когато идват от сърцето.Запомнете и се дръжте за ръце,и ценете моментите,когато сте заедно,защото един ден този човек няма да е до вас.Отделете време да се обичате,намерете време да си говорите,и намерете време да споделяте всичко,което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя на вдишванията,които правим,а с моментите,които спират дъха ни.

[emi_9eni]

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
 И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
 Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
 Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
 Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
 Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

[emi_9eni]

Историята с книгата може и да не се случи в България, нито пък през 2018, но най-важното от тази история е в последните няколко думи. Каквото и да е бъдещето за децата ни - ние сме можели да го спрем, да го поправим, да го подобрим ...

[rusamapaumna]

Историята с книгата може и да не се случи в България, нито пък през 2018, но най-важното от тази история е в последните няколко думи. Каквото и да е бъдещето за децата ни - ние сме можели да го спрем, да го поправим, да го подобрим ...

ТУК ИМАЛО РАЗУУУУМ ЕМИ,ТИ СИ БИЛА СКРИТАТА ЛИМОНКА НА"ЕНТЕЛИГЕНЦИЯТА"БЕ КОЙТО И ДА ГО Е КАЗАЛ,ШАПКА МУ СВАЛЯМ!!!

[zorniza]

За да не копирам и двата дълги поста
БРАВО emi_9eni
Всичко това наистина си заслужава да се прочете !
Истински ме развълнува !!!
Браво !!!!

[desiplamen]

За да не копирам и двата дълги поста
БРАВО emi_9eni
Всичко това наистина си заслужава да се прочете !
Истински ме развълнува !!!
Браво !!!!

Наистина,човек трябва да се замисли върху действията и бездействията си!!
Добре казано,Еми!!И на мене мо повлия много прочетеното!!!

[emi9]

Историята с книгата може и да не се случи в България, нито пък през 2018, но най-важното от тази история е в последните няколко думи. Каквото и да е бъдещето за децата ни - ние сме можели да го спрем, да го поправим, да го подобрим ...

Като човек завършил книгоизаване и запознат със световната и българска практика отнасно електронните книги - а, в Бг няма а стане скоро. По-вероятната гоина ще е 2081
А иначе България през 2018 лично за мен ще е още по-обезлюена, затънала и назоваваща се Мангалристан

[Поли]

Историята с книгата може и да не се случи в България, нито пък през 2018, но най-важното от тази история е в последните няколко думи. Каквото и да е бъдещето за децата ни - ние сме можели да го спрем, да го поправим, да го подобрим ...

Като човек завършил книгоизаване и запознат със световната и българска практика отнасно електронните книги - а, в Бг няма а стане скоро. По-вероятната гоина ще е 2081
А иначе България през 2018 лично за мен ще е още по-обезлюена, затънала и назоваваща се Мангалристан