благодаря за съвета 

Истината е, че винаги сме я обсипвали с внимание, със съпруга ми само да чуем звук от нея и веднага сме й на главата, така, че грешката си е наша. Изгубихме контрол. Лошото е, че колкото и да се опитваме да не й обръщаме внимание не се сдържаме, а това е доста изнервящо.

За жалост това при нас не действа. И лошото е, че с всеки изминал дан си намира нова и нова мания. Онзи ден реши, че чорапките й трягба да са опънати до ушите и да си останат така, вчера реши, че всеки път когато си закача хавлииката, тя трябва да е с идеално изравнени краища. Днес пък си бърсахме лицето 20 мин. защото все е леко влажно (въпреки, че това е невъзможно).
А в комбинация всички тези неща....

незнам какво да кажа,но знаеш ли какво бих направила?И ще има ефект на 100 %.Оставям гол отвън на терасата на студено,да му замръзнат мартинките за 10 мин. и оправям положението.
При нас има страхотно тръшкане,рев до посиняване,повръщане,давене....ОТ начало се вталясвах,сега оставям да реве,да се дави и повръща...Плаши се още повече и веднага спира.Просто съм вдигнала ръце вече.Лошо е,че малкия почна дъ копира същото и вече съм пред лудница 

Оле, ужас,каквато съм паника ако бях на твое място сигурно вече щях да съм на успокоителни. Но виж това което ми предложи ще го пробвам, дано поне тогава разбере от къде изгрява слъцето 

Ние по-принцип си създаваме програма за деня още от вечерта, тя самата иска. Лошото е, че дори да й позволя да гледа любимото си филмче, защото се стремя малката да не се задържа много пред екрана - пак започва да се подърпва и не иска да го пускам докато не се оправи. В крайна сметка пак си гледа филмчето, но права за да не й се "нагърчат" гащичките. Тя обожава да оцветява и има страшно много книжки, но в момента не мога да я накарам да застане мирно на столчето - все й е неудобно.
Днес обаче явно е имала проблеми и в градината, защото една от майките мина покрай работа и ми каза, че много е плакала и баща й е разговарял с госпожата. Ох сега като се прибера явно пак ще разговаряме  няма и миг почивка.
Лека вечер на всички

Ами откакто се е родила малката използвам само едно и също шампoанче и до сега не съм имала проблеми.
Днес мога да се похваля, че почти нямахме проблеми с обличането    дано да се задържим така, стискаите палци.

Първите два дни не й обръщах внимание, но стана по-зле.
Преди малко отново разговарях с нея и я попитах "ЗАЩО" - отговорът е незнам. Успях да я сколня да се запаше и поне за малко да не обръща внимание на гащичките.В момента гледаме "бейби тв" прави за да не ни паднат гащите 

Много ти благодаря viv_f дано наистина скоро да отмине, сега се въоражавам с търпение, но лошото е че виждам колко се изнервя малката, а не ми позволява да й помогна по какъвто и да било начин. Просто се дърпа и реве, понякога дори отива в другата стая и иска да я оставя сама.
А що се отнася до твоето съкровище, за него това е игра и ние сме се забавлявали така 

Вече няколко пъти разговарям с нея, но тя отговаря или - обива ми или незнам защо правя така. Уговаряме се, че "вече няма да правя така" и след 30сек - всичко на ново. Мислих си, че този проблем трябва все пак да произлиза отнякъде, нещо което се е случило в градината или вкъщи, но тя казва, че всичко е наред. По принцип винаги ми казва какво се е случило през деня. Но тя си е така от както я помня, ако някой (аз, баща й, баба й, госпожата или лелката) й каже нещо или й направи забележка, тя се вманиячава.
Проблемът е, че никога не е било толкова зле положението иначе щеше да ми се наложи още преди 3 години да пусна темата.

Знам, че боят не е решение, не се сдържах и сега се чувствам толкова виновна - иде ми да я засипя с подаръци и лакомства като извинение, но знам, че не трябва и няма да го направя.
И това държание, не е само пред мен, а пред всички - тати, баба, в градината (там обаче е по-спкойна  понеже я оставят да ходи както си иска т.е. "с чаршефите отвън")
 Чесно казано се чувствам безсилна вече и започнах да се притеснявам дали това не е просто начален симптом на някакво психическо разстройстви или нещо подобно.Ох, надявам се, че се "филмирам" излишно.

Ехе, браво на всички, как успяхте, ние дори 20.00да сме  в леглото, по-рано от 23,30 не заспиваме, а сега и с това проблемче (пуснах тема) 1.00 не ни мърда 

Не зман дали това е правилното място и не ми се искаше да пускам нова тема, но не намерих нищо подобно.
-на пръв поглед ще ви прозвучи смешно, но повярваите ми - нерви не ми останаха.
Ето го и проблема - имам дъщеричка на 3 год и 9 мес., винаги е била много педантична, обясниш ли й, че нещо трябва да стане по този начин КРАЙ друг начин няма. Свикнала съм с тази част от характера й, но от две седмици просто няма оправия. И така преди няколко дни мойта хубавица започна нещо да си подърпва бикините, до такава степен, че изпада в нервни кризи - рев, тикове и т.н.Реших, че просто не са й удобни (разширили са се), купих й нови-10 чивта. Но явно не беше в това проблема, сега пък започна да й пречи потничето, че е "запасана". Опитах всичко, говорих й, обяснявах, показвах, учих... крещях, наказвах и днес вече не се сдържах и я напердаших едно хубаво - И ТОВА НЕ РЕШИ ПРОБЛЕМА. Тя продължава да дърпа бикините нагоре, панталоните надолу - и така стой с часове - със свален панталон или чорапогащник. Сурка се по земята, реве изпада в истерии. Моля ви ако някой е имал подобен случай, дайте ми съвет, не знам какво да я правя