BgDomakinq.com - продайте излишните дрехи, обувки, играчки и др.

   Не пускам темата, за да си убивам времето :( Детенце е на 2,4 годинки. Всяко нещо, за което я помоля е посрещано с НЕ, НЕИСКАМ, НЯМА. Знам, че е период, но трудно се справям с това. Малката говори доста добре и смислено за възрастта си. Досега винаги сме се опитвали да не налагаме волята си насила над нея. В резултат, на което не са ни се случвали сцени по площадките за играчки, или за каквото и да е. Попрочела съм доста неща, но отговор сега не намирам :-[. У дома стана мъка всяко нещо. Хайде да излезем на разходка - НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ. Хайде да обуем гащичките - НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ. Кои сандалки ще избереш? - БОТУШИТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ. У дома не се крещи, няма конфронтация, бабите живеят мнооооооого далече и почти не ги виждаме (още сме много влюбени с татко й и няма дразнители наоколо)!? Няма как да копира модел на поведение. Искам съвет от някого с опит, повече от моя, но ако на ум ви е да ми пишете, че не съм достатъчно строга, не си правете труда. Приоритетите у дома са съвсем други. Моля за смислен съвет или литература по въпроса :)

Хммммммм , съвет от личен опит не мога да дам , мен тепърва ме чакат такива работи , но пък на една приятелка  , щерка и е на 2 г и 2 м и е на тоя момент , моята дружка вече не и останаха нерви , но аз мисля че ако наблегнеш на комуникацията може да има ефект , примерно , като стане дума за разходка , и тя те отреже , ти седни и и кажи , Маме не дей да се държиш така , не ми е приятно , нали на теб няма да ти е приятно ако аз се държа лошо с теб , искам да излезем и за твое добро , разходките са полезни за разтежа , а и мама има работа , не искаш ли да дойдеш с мен и да ми помогнеш , моето разсъждение е че децата не обичат да са куфари и някой да решава и да им налага мнение , така че просто трябва да видиш кой е най-подходящия начин да я накараш да иска това което искаш и ти
А относно строгоста , че трябва да има някаква доза на превъзходство от страна на родителя трябва , но прекаленото прилагане по мое мнение повече вреди от колкото да помага , за посягане изобщо няма да говоря

Познатото двойно и тройно отрицание. Моята хубавица е същатата. Когато се заинати гледай какво става :) И на мен ми е интересно дали има решение за това или всичко си отминава с времето?

   Ох, да си призная и аз вече съм на ръба на нервите, обяснявам, уговарям... Незнам дали вярвате в тези неща, но според нумерологията личното число на детето е единица (много са сбъдни и е много опасно да се пречупват такива характери. Пише още, че е добре да им се помогне да превърнат ината и упоритостта в целенасоченост).
   Честно казано, когато много се уморя казвам, че ще изведа на разходка съседчето или ще му дам яденето, но нещо ме гложди, че умишленото подстрекаване на ревност у детето не е най-добрия начин... :( Засега обаче само това действа безотказно...
   Големият ми проблем не е обаче с нервите, а с факта, че малката тръгва след месец на детска ясла, което автоматично означава, че ще ни предстои сериозен стрес сутрин с приготвянето. Ние отиваме на работа с таткото в 7:00 часа, което сначи, че трябва да сме бързички и експедитивни сутрин :-X
   Ето нещичко пратено преди време от скъпа приятелка, което много харесвам и се опитвам да спазвам, защото отговаря на усещането ми за основите около възпитанието на едно дете:
   Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление,те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

Такааааа ДЗвер е на 2.3почти и е на Твърдо НЕ т.е НЯМАААА. и решението за мен е следното:
на въпроса:Хайде да обуем гащичките получавам НяМА Ама аз питам вече: Гол ли ще стоиш? НЯМАА  :P  е щом няма обувам слипчетата... ;D само че това вече не го коментирам а направо го обувам за да не получа още 1 "няма" .... 8)
Ще излизаме ли....следва "няма " ама нали вече му знам номера та въпроса ми е "Нали ще останем у нас..... :-* НЯмааа вика змея... ;)
И така....до заспиванеили докато стане на около 3 -3 и малко и започне да се усеща...  8) ми това е у нас......

 :-* Още утре ще опитам, като стане дзверо ::)

Браво K@list@ много хубава тема ще ми е от полза и то много  :-* :-* :-* хахаххаха а тази хитринка ще я запомня  ;D ;D ;D

Това обаче не знам защо ама ми звучи като нож с две остриета , чудя се дали няма опасност детето да привикне се да става неговото , защото ти извърташ нещата така , че с налагането си , тя да ноправи това което искаш ти , ох боже плашим се какво ме чака

споко ангелче ножа е дървен може пък нашите все да казват ДААААА  ;D ;D ;D ;D

надали  ;D ;D ;D Тя моята още от сега почва с неееее , примерно като тръгнем да се прибираме от гости и като види че отиваме към колата почва да проскимтява , като се качваме вече е рев и едно преобразено по бебешки нене н ен ене не , или пък като сме били на терасата , но трябва да влизаме и пак така , силно се съмнявам че ще ми се размине

АААААААА ама и това е до време, и аз пробвах така, като нещеш на вън ще си стойм в къщи, а малката ми казва "ДОБЕ" няма хобим. И какво правим в този случай. Хващам я под мишница и излизам да си свърша работата. На 10тата минута вече й е минало и се разхождаме спокойно. На два пити ми се случи да вървим по тротоара и да ме пусне, като я хвана пак за ръката и се започва "боли боли не дРъшай ем", а коли че минават не й пука. Естествено и в този момент се намира някоя "компетентна" баба дето започва да ми крещи не си бййте детето >:(  >:(  >:(  >:(  Кажете ми какво правите в този момент. Азлично ми иде вдънземя да потъна.  :-[ :-[ :-[

daiido Koгато при нас стане така аз имам последен ход:Малкия много харесва 1 песничка"имаме си кончета от върбови клончета......."
и започвам да я пея и той тръгва....ама да не стане че имам готови решение за всичко....НЕЕЕ съвсем не  е така:
Вчера заран прибираме се от пред блока, ходихме да купим мляко, аз нося 3 бутилки по 2л. и дребния вешава че ще върви и ще ме удря >:( След  зчерпване на"Недей...така не се прави, мама я боли, леля ще ти се смее, виж, кучето/котето/птичето..."ЕЕЕ юнака беше войствено настроен...а аз изгоряла от плажа вече ме болише и хванах в 1 ръка 3 те шишета а в другата ухото на войникаи за има няма 3 мин вече беше на добрите ангели....ама....събрах поне 10 изречения от бабите как те едно време.......
Пак вчера на плажа ние с чадър и на около 4-5м в диаметър от нас няма никой ...ми как ще има "Кучето" легнало по корем и рови с "предни и задни крака" :-[ народа се хили а на мен ми се реве.....Стана весело като реши да бяга покрай хората и да ги приска с пясък.....вече не се хилеха....влезнахме за малко във водата и като излизнахме почна пак....ЕЕЕ всех 1 хавлия и го увих като кренвирш в нея да не може да излезне...имаше ефект поне 10 мин и после само като покажех хавлията и сядаше да оре пясъка....
Ама това е скромните ни изпълнения...има и още ама.....да не ставам досадна!

АААА  не си досадна аз си умирам от смях само като си го представя ама и мен ме чака хахахахахах  тогава май няма да ми е смешно  ;D ;D ;D ;D

И аз ще дам пример с това, което се е досетила и mmagy,
много често се грижех за племенницата ми.
Един ден когато вероятно не съм я пускала да излезе да играе на вън, тя се беше качила на един стол и се беше провесила от кръста на горе през прозореца.
Изпитвах ужас, че може да се претърколи на долу .... Но, нито можех да я накарам да слезе нито ми се илизаше на вън.
И така-
слез от прозореца, нямааааа, слез ще паднеш, нямаааа, слез ще дойда и аз ще те сваля, нямааааа .....
И млъкнах. Изчаках малко да забрави командите и извиках -
качи се моля те по-високо, качи се, хубаво се провеси на вън, хайде, може и да паднеш долу, давай вдигни се на пръсти, мисля, че е ще успееш да паднеш, даваааай, искаш ли по-вискок стол, щом ще падаш да те вдигна ли да ти е по-удобно, яяяя виж колко е виоко, хубаво ще полетиш, скачаш ли?
И май осъзна. Или се оплаши. Не знам, но слезе и повече не се качи.
От тогава така практикувах. "Моля те не си мий зъбите я виж колко са мръсни. Моля те стой точно пред телевизора, ама не мърдай, стой така поне час. Моля те надувай по силно тази свирка, силнооооо, а така я виж колко хубаво се зачерви ......."
И си действаше. Разбира се докато започна да се усеща и подхилква. Но, тогава пък вече разбират, по-разумни са и слушат. Сега е много добричка. Е поне докато я наблюдаваме :)

   Даааа, дейстава! Днес цял де НЕправим нещата, които мама НЕиска :-X А някой, между другото, да знае колко ще продължи това горе долу? Збавно е, но май няма да е задълго. Малката на няколко пътисе засмя "без причина" на хитростите ми. Приема го на игра, но няма да е за дълго. Тя повече от 3 дни не играе на едно и също...
   Иначе пожелавам ви да ви подмине, но нямаааааааа  ;D
   Друг някой? ;)

Ами пробвай като и омръзне малко време около ден да си казва не....прави се" Говори си не ми пречиш"  8)
Щерката го схвана за около 1месец но нали още са първосигнални поне още 1 м отне докато спре да реагира веднага с "не"....Та така докарахме до около 2.6-8м и вееече малко по малко се беше очовечила/ама не много де/.
Та горе долу 3-4-5м имахме "извъртане на словореда"
Сетих се и още нещо:Пак от времето когато Тя беше на около 2-3г и искаше да изяде всичкия сладолед във магазините, за да не стават панайри...на "Купи мене гоам лееееед?!" Аз казвах "ДААА ама утре/следобед/след вечеря!"
За нея важно беше да чуе "Да" или "добре".Важно беше да не е "не"
Сетих се понеже днес ходихме до Макдрайв и се затръшкаха за детско меню,а аз излезнах само да посрещна 1 приятели и съответно с 0.00лв у джобето  ;)...И госпожицата пита:"Ще ни вземеш ли меню?" и аз казвам "ДААА" и тя Ама утре ли?  :D :D :D при което аз се залях от смях! още важи значи ;)
Обещавам вече да не пиша....че се улях!

   Ще прозвуча сериозно на фона на забавните истории,но все пак ще се включа. Не пожелавай да ги/ни подминава. НЕ-то или отрицанието e етап от развитието на всяко нормално развиващо се дете. Част е от изграждането на АЗ-а и редно да преминем през него. Овладяването на НЕ-то и преходът през тази криза е достигане на един следващ етап от развитието и от изграждането на личността. После ще дойде "АЗ сам",Аз мога..." и това е целта  на кризата на третата година и така ....Детето ,личността трябва да се научи да прави избор , да може да казва и ДА, и НЕ,  и да осъзнае до какво води този избор.
Кризите са нормални етапи от развитието ни ,по-важно е начинът по който излизаме или децата ни излизат от тях, с наша помощ,за да преминат на следващия етап. Защото ако това е норма за една възраст ,то за друга не е.
От нас ,родителите и възрастните ,се иска търпение ,правила и ред, да зачитаме и уважаваме децата си, и едновременно да сме непреклонни за някой неща ,защото те ни изпитват. Да ги обичаме и да им помагаме да пораснат  уверени и можещи...Добре е и ние да можем да казваме и НЕ , и ДА...и да даваме право на избор. :)

Това с НЕ ще отмине,но ще дойде следващия период ;D след него друг и друг.И този ще ви се види приказка!Не че искам да ви плаша,но си е така ;) Ние сме на 14 год. и нашите периоди си продьлжават :(

      Литература...детска психология, теориите за развитието на личността...Виготски описва точно кризите разделящи стабилните периоди и изграждането на новообразувания.Това по-скоро ще ти даде едно разбиране какво се случва.  Иначе на щандовете за полулярна психология има безброй много литература за възпитанието ... Погледни Позитивно възпитание 0-3г и 4-до тинеджърска възраст,книгите на д-р Фицхю Додсън ,за съжаление не се сещам автора на една книга ,която ми се отрази много добре , не че в тях има отговори и рецепти..но някой неща ме вдъхновяват :P. А съм адаптирала и някой практически съвети към мен и детето, и съм постигала добри резултати.
Мисля ,че си на прав път -фактът,че се замисляш над това е показателен. Почети, но и следвай интуицията си. Аз винаги съм се опитвала да разговрям разумно и когато успея да съхраня спокойствието си имам по-добри резултати, нооо понякога  е трудно -права си  ::)  А и съм доста категорична за някой неща и характерното тръшкане , не  и няма , не ме обезсърчава.. Така на 3г.6м. си имам мислещо и разсъждаващо дете ,което все още не владее емоциите си но се учи да ги разбира..А ит ази възраст си е наречена детски пубертет...караме тееежък такъв..
 Сега ми изникна нещо ,което според мен е важно, добре е да научим и децата си, че не е грешно да изпитват каквито и да е чувства и емоции ,но са отговорни за действията и постъпките си , за начина по който ги изразяват.......И е важно да знаят ,че и когато ги критикуваме, не сме доволни от постъпките им пак ги обичаме.
И в тая връзка критикувайте постъпките , не децата. Ако " Иван" удря или плюе лошо е да се плюе и да се бие, не е лош Иван", ако не искаме да стане лош и ако искаме да не се възприема като лош..


Мнооого дълго стана , но не мислете ,че пишейки давам съвети.....аз съм майка и търся правилния път защото и на мен ми е трудно ,но вярвам ,че от нас зависи какви растат децата ни...  :)

Хе хе все едно аз съм изказала мнението си. Не, че сме в този период, но така ще постъпвам ;)

Охххх а след Не-то е ЗАЩО -то....... (dew5) Пожелавам на всички здрави нерви