BgDomakinq.com - продайте излишните дрехи, обувки, играчки и др.

Не зман дали това е правилното място и не ми се искаше да пускам нова тема, но не намерих нищо подобно.
-на пръв поглед ще ви прозвучи смешно, но повярваите ми - нерви не ми останаха.
Ето го и проблема - имам дъщеричка на 3 год и 9 мес., винаги е била много педантична, обясниш ли й, че нещо трябва да стане по този начин КРАЙ друг начин няма. Свикнала съм с тази част от характера й, но от две седмици просто няма оправия. И така преди няколко дни мойта хубавица започна нещо да си подърпва бикините, до такава степен, че изпада в нервни кризи - рев, тикове и т.н.Реших, че просто не са й удобни (разширили са се), купих й нови-10 чивта. Но явно не беше в това проблема, сега пък започна да й пречи потничето, че е "запасана". Опитах всичко, говорих й, обяснявах, показвах, учих... крещях, наказвах и днес вече не се сдържах и я напердаших едно хубаво - И ТОВА НЕ РЕШИ ПРОБЛЕМА. Тя продължава да дърпа бикините нагоре, панталоните надолу - и така стой с часове - със свален панталон или чорапогащник. Сурка се по земята, реве изпада в истерии. Моля ви ако някой е имал подобен случай, дайте ми съвет, не знам какво да я правя  ???

Не съм психолог, но единственото, което ми идва на ум е че го прави за да привлича внимание.И понеже ти си и показала и продължаваш да показваш, че това е важно и има значение за тяб, тя го прави още и още.Не знам.
Ходи ли на градина? Пред други хора (дядо, баба, тати...) прави ли  го?
А боят не е решение никога;)

Знам, че боят не е решение, не се сдържах и сега се чувствам толкова виновна - иде ми да я засипя с подаръци и лакомства като извинение, но знам, че не трябва и няма да го направя.
И това държание, не е само пред мен, а пред всички - тати, баба, в градината (там обаче е по-спкойна  понеже я оставят да ходи както си иска т.е. "с чаршефите отвън")
 Чесно казано се чувствам безсилна вече и започнах да се притеснявам дали това не е просто начален симптом на някакво психическо разстройстви или нещо подобно.Ох, надявам се, че се "филмирам" излишно.

 {uch}Наистина сложна ситуация.Не знам ,но забелязала ли си след какво е започнала така да прави -първосигнално е в главата ми ,че е видяла нещо -нередно или някой си е привишил правата в градината -с опит да постигне нещо като послушание.Определено и психолог може да разгадае това поведение.Освен факта ,че дрехите я притесняват -истерията е друг отделен показател-за мен огромно напрежение в нея.Наистина е за притеснение и аз бих се панирала.Може да е само начин да привлече вниманието-или друго-незнам да сте сменили праха си за пране -някакъв алергичен ефект-?
Тя самата обяснява ли го с нещо ?

Май някъде четох, че има деца, които минават през този период - дрехите ми пречат. Пък може и да го е видла някъде. Най-добре си е консултация със специалист.

Мила,не знам дали ще те успокоя с това,което ще ти напиша,дано се разсмееш поне малко :Dспоред мен всяко дете си има ''номер на китайката''дето се вика,при вас явно е това...при нас въпреки,че не е толкова малка почти на 8 е,та и е фикс идея,че на всяка глава има много пърхут и тя трябва да чопли из косата за да го махне,с мъжа ми се чувстваме вече като маймуни дето ги пощят :Dкато ми писне я насмотам и спира до следващия път :D
Сега идва лято,поне в къщи пробвай да не и слагаш бельо,само това ми дойде като идея...

Хахаха....:))))

Някои удобно го нарича бебешки пубертет, аз пък криза на растежа.
В твоя стил на изказ- пили ти нервите, за да види до къде може да стигне.

Така, обаче, те нещата не стават изведнъж, а винаги си имат причина. Няма как просто да се събуди и да реши, че й гащите, потника и т.н. Помисли какво е предхождало този период, а също и поговори с детето. На почти 4 години можете да проведете смислен диалог, от който да научиш доста.

Вече няколко пъти разговарям с нея, но тя отговаря или - обива ми или незнам защо правя така. Уговаряме се, че "вече няма да правя така" и след 30сек - всичко на ново. Мислих си, че този проблем трябва все пак да произлиза отнякъде, нещо което се е случило в градината или вкъщи, но тя казва, че всичко е наред. По принцип винаги ми казва какво се е случило през деня. Но тя си е така от както я помня, ако някой (аз, баща й, баба й, госпожата или лелката) й каже нещо или й направи забележка, тя се вманиячава.
Проблемът е, че никога не е било толкова зле положението иначе щеше да ми се наложи още преди 3 години да пусна темата.

При нас има подобен проблем,но не чак толкова сериозно.Синът ми е на 2г. и 6м. .Постоянно с и събува анцуга(долнището) или чорапогащника,зависи с какво е и задължително чорапите.НО не изпада в истерии,ами просто започва  да се кефи  и да бяга така.В  момента,когато го обуя и ми  види гърба и всичко на ново :D.Така по няколко пъти на ден(поне 10,някой път  и 20 пъти).При баба  си и дядо си по същия начин,но аз не с е притеснявам,защото той наистина ми пробва нервите и го лишавам от нещо,което иска като наказание.Не  знам дали това ще те успокои,но мисля,че е нормална детска му работа;)

Много ти благодаря viv_f дано наистина скоро да отмине, сега се въоражавам с търпение, но лошото е че виждам колко се изнервя малката, а не ми позволява да й помогна по какъвто и да било начин. Просто се дърпа и реве, понякога дори отива в другата стая и иска да я оставя сама.
А що се отнася до твоето съкровище, за него това е игра и ние сме се забавлявали така  ;)

Пробвай да не й обърнеш внимание, когато го направи, така сама ще забрави и ще си отвлече вниманието, просто бъди постоянна.

Първите два дни не й обръщах внимание, но стана по-зле.
Преди малко отново разговарях с нея и я попитах "ЗАЩО" - отговорът е незнам. Успях да я сколня да се запаше и поне за малко да не обръща внимание на гащичките.В момента гледаме "бейби тв" прави за да не ни паднат гащите  (wow4)

Миличка,аз съм съгласна с springflower не и обръщай внимание,знам,че ти се къса сърцето.Остави е на някой за известно време   (ако е възможно  ) отиди да си разходиш,да изпиеш кафе с приятелка,така и ти ще се успокоиш( доколкото  можеш) и детето ти може да усети липсата ти и да разбере ,че и липсваш.Или да го обърнеш на някаква игра.

чета , все едно за моя 2 годишен син става въпрос , изпада в нещо като криза и с нищо немога да му привлека вниманието , красъци и тръшкане докато сам не се успокои , в такива моменти когато се опитам да му помогна дори започва да ме удря и да се тръшка още повече , ако се опитам да го гушна ме бута и се изплъзгва от мен просто бяга да остане сам , ляга си на земата и сам се успокоява . На мен съответно ми е ужасно гадно , наистина сърцето ми се къса че неиска и немога да му помогна , но вече се уверих че това е начина да се успокои . И след това все едно нищо не се е случило, дано е просто период и отмине  :-*

А замисляла ли си се че може да е от сапуна с който я къпеш?И ние имахме подобен проблем постоянно се чешеше и събличаше и не само докато я изкъпя,а няколко дни.Сапун вече неизползвам,и това го разбрах, вечер когато я мия започва да се чеше и да вика боли ме чочито.

Ами откакто се е родила малката използвам само едно и също шампoанче и до сега не съм имала проблеми.
Днес мога да се похваля, че почти нямахме проблеми с обличането   (please1) дано да се задържим така, стискаите палци.

Дано!!!Стискам палци да е било  нещо временно :)

Можеш да опиташ да и отвлечеш вниманието с нещо,например сутрин като стане,след закуска да оцветява някоя книжка или да лепи лепенки,сега има такива много хубави книжки с лепенки,просто да си създадете някаква програма за деня,за да не се сеща за това  с дрехите.

Страхотна идея!!!

Ние по-принцип си създаваме програма за деня още от вечерта, тя самата иска. Лошото е, че дори да й позволя да гледа любимото си филмче, защото се стремя малката да не се задържа много пред екрана - пак започва да се подърпва и не иска да го пускам докато не се оправи. В крайна сметка пак си гледа филмчето, но права за да не й се "нагърчат" гащичките. Тя обожава да оцветява и има страшно много книжки, но в момента не мога да я накарам да застане мирно на столчето - все й е неудобно.
Днес обаче явно е имала проблеми и в градината, защото една от майките мина покрай работа и ми каза, че много е плакала и баща й е разговарял с госпожата. Ох сега като се прибера явно пак ще разговаряме  :( няма и миг почивка.
Лека вечер на всички

незнам какво да кажа,но знаеш ли какво бих направила?И ще има ефект на 100 %.Оставям гол отвън на терасата на студено,да му замръзнат мартинките за 10 мин. и оправям положението.
При нас има страхотно тръшкане,рев до посиняване,повръщане,давене....ОТ начало се вталясвах,сега оставям да реве,да се дави и повръща...Плаши се още повече и веднага спира.Просто съм вдигнала ръце вече.Лошо е,че малкия почна дъ копира същото и вече съм пред лудница  :(

да кажа,че сме 3г.8м.

Оле, ужас,каквато съм паника ако бях на твое място сигурно вече щях да съм на успокоителни. Но виж това което ми предложи ще го пробвам, дано поне тогава разбере от къде изгрява слъцето  ;)

незнам какво да кажа,но знаеш ли какво бих направила?И ще има ефект на 100 %.Оставям гол отвън на терасата на студено,да му замръзнат мартинките за 10 мин. и оправям положението.
При нас има страхотно тръшкане,рев до посиняване,повръщане,давене....ОТ начало се вталясвах,сега оставям да реве,да се дави и повръща...Плаши се още повече и веднага спира.Просто съм вдигнала ръце вече.Лошо е,че малкия почна дъ копира същото и вече съм пред лудница 

Оле, ужас,каквато съм паника ако бях на твое място сигурно вече щях да съм на успокоителни. Но виж това което ми предложи ще го пробвам, дано поне тогава разбере от къде изгрява слъцето 

И на двете ви пожелавам,Успех и стискане на зъби! :-X
знам,че не вие до смях,но малко да ви повдигна духа (sea1)

Аз много угаждам.Тате също.Случка от снощи в Кауфланд.Искам дъвки,дъвки,дъвки...Купувам дъвки и маркират.Тръшка се след това,че иска не зелени,а червени...Щях да го размажа на плочките.Мъжът ми потъна от срам и купи още едни  8)
Вие преценете какъв е бил панаира 8)

Аз пък четох някъде,че всяко детенце намира различен начин да изрази негативните си емоции от деня.Може при вас това да е начина.Аз си мисля,че е нещо временно,трябва да проявиш търпение и да я оставиш на спокойствие.Щом така и е добре остави я,нека стои така. Ден,два,три,седмица и ще видиш,че ще отмине като види,че не и обръщате внимание.И моя син,който е на 2г3м прави номера,но аз го оставям.Опитвала съм се да му се противопоставя,но не се получава,ефекта е по-скоро обратен.За това му казвам" добре" оставям го да се изкефи  (feast7)и след малко той вече се е успокоил и прави това което аз искам.
Пожелавам ти всичко скоро да приключи и да се успокоите. (feast8)

За жалост това при нас не действа. И лошото е, че с всеки изминал дан си намира нова и нова мания. Онзи ден реши, че чорапките й трягба да са опънати до ушите и да си останат така, вчера реши, че всеки път когато си закача хавлииката, тя трябва да е с идеално изравнени краища. Днес пък си бърсахме лицето 20 мин. защото все е леко влажно (въпреки, че това е невъзможно).
А в комбинация всички тези неща.... (weather4)

Истината е, че винаги сме я обсипвали с внимание, със съпруга ми само да чуем звук от нея и веднага сме й на главата, така, че грешката си е наша. Изгубихме контрол. Лошото е, че колкото и да се опитваме да не й обръщаме внимание не се сдържаме, а това е доста изнервящо.

известно време спри да наблягаш на това - теб те дразни но се постарай да не обръщаш  внимание или по скоро да не наблягаш на това като проблем. Чак за специалист не мисля че е детето.  ;) ако продължи много дълго въпреки че никой не е прави забележка вероятно тогава трябва да се замислиш

благодаря за съвета  :)

бях на тържество-радост,сълзи,смях...
преди малко света ми се обърна

детето ще ме чака пред входната врата
а аз отсреща оставям скутера в колата
няма го
аз по етажите до тавана
викам и крещя
отивам на покрива
слизам в мазето и викам
звъня на мъжа ми-аз рева-детето го няма
изчезна за секунди...
той ми вика-тук е и детето се хили през прозореца
качил се на 5 етаж и влязал през решетката
в нашия коридор
 и се разтропал да му отворят
глупавия ми мъж не се сетил да ми звънне,че детето е в нас
още ми гори гърлото от викане и стрес

 :) {uch}Чета,чета и все една картинка ми изплува в главата-филмът-МОНК-и по точно -неговата педантичност-всичко си има Точно място,трябва да е по определен начин и...
идеята ми е ,че може би всичко това има нормално обяснение-просто има хора-деца ,които не мирясват докато нещата не са точно както те ги виждат.Сигурно ще звуча малко налудничево,но що казваш ,че си е така отдавна -подредена и прочие.-мисля,че има мед.название на това,но го забравих. {uch}-просто си е такова тип дете -което няма лошо.

Имам племенница която имаше същите проблеми но аз и обясних че това е срамно и и казах че ако я видя да го прави няма да я обичам и тя спря.Ако има човек от вашето семеиство на които много държи нека да я научи а колкото до вас явно ви знае танкостите и ви разиграва.С БОИ НЕ СТАВА И НЕ Е РЕДНО.